Днес чаках приятелката си в подлеза на Софийски Университет. Седнах на една от кръговите "пейки". При мен дойде един от местните просяци, спря и след 2-3 секунди ми поиска 30 стотинки. Аз дори не му отговорих с думи, а му кимнах неодобрително. Той обаче остана, огледа ме и ми каза " Хубав часовник имате...". Аз му благодарих. Той продължи "И хубави дрехи имате ... време е да си погледнете душата.", обърна се и си замина. Успя да ме удари право в гърдите, но не с юмрук, а с думи.
 

  Тук е моментът, в който трябва да поясня, че просякът изглеждаше, като човек, който би си купил алкохол с парите, които случайните минувачи биха му дали. На пръв поглед приличаше на индивид, направил своя житейски избор - да пие и скитосва софийските улици. На втори поглед не знам какъв е, нямам и желание да разбера. Отделно от това съм писал и доклад за просията. Тя не е като милостинята ... хората, които търсят милостиня наистина са в тежко положение. Те обаче стоят настрани и не търсят парите ти сами. Човекът, нуждаещ се от милостиня не те притиска с думи. Той е смирен и много често достойнството му не му позволява да отвори устата си с молба за пари. Просяците обаче се делят на два вида : част от организираната престъпност и случайни алкохолици/наркомани. Те не са цвете за мирисане и парите на хората отиват не за техните нужди, а в джобовете на "сивата икономика".

   Този просяк обаче ме нападна словесно с най-тежкото обвинение, а именно, че съм си погледнал външния вид, но не и душата. Ако бях дал 30те стотинки и той беше си взел бира с тях, дали щеше да го направи. Разбира се, че не. И така се получава една истинска духовна идилия - душата на човек струва 30 стотинки. Аз държа на своята. Не искам да я намеря някой ден на промоция в LIDL за 0, 29 лв. Не, благодаря.

Не знам за тази класификация на просията. Ще е интерсно да науча за доклада.

Готово, докладът ми за просията беше публикуван преди малко.