Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2010 00:33 - На улица "Кюри" вали
Автор: gzahariev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 954 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.12.2010 00:46


  Знаете, когато човек остане сам е най-тежко.Когато времето, което си мисли, че познава започне да минава по-бавно и по-бавно.Марков се погледна в огледалото.Това, което видя не му хареса.Беше просто един застаряващ мъж.Не можеше да каже, че вижда нещо повече в това вехто огледало, останало още от майка му, Бог да я прости.Дали беше нормално, когато станеш на 60 косата ти да е прошарена ? Май, да.Пенкова от съседната улица, която понякога му идваше на гости също имаше прошарена коса, а беше едва на 50.Нищо ново под слънцето.Всички тези години бяха минали неусетно, докато тези мигове, в които беше сам се нижеха толкова безкрайно и бавно.Сякаш на улица "Кюри" животът беше спрял и хората, които иначе само се множаха в този град, просто отбягваха това място.Е, поне имаше възможността да остане сам с мислите си.
Марков седна на масата в средата на боксониерата си и погледна часовника . За пореден път осъзна, че трябва да му смени батерията, но .... какво значение имаше времето? Ден и нощ се преплитаха за човека без бъдеще.Нямаше телевизор, нямаше и радио.Пенсията не му позволяваше да си купи. Всички мисли в главата му бяха провокирани единствено от миналото и неща, които беше чувал някога... някъде.
Спомни си, че някога искаше да отиде в Лондон. Ха, в момента над улица "Кюри" валеше дъжд. Дали в Лондон също валеше в момента ? Навярно - да.Беше чувал преди години за прословутото английско време. Безкрайни облаци и дъжд, който сякаш е станал символ на тамошните равнини и брегове. Явно не беше кой знае колко различно от неговата улица. Там също имаше нови коли, скъпи дрехи и елитна гроздова ракия, от тези, които пуснаха за производство наскоро.Дори си представи как протича вечерта на едно лондонско семейство :
Съпругата, навярно на име Елизабет беше сготвила руло "Стефани" и беше нарязала хляб ... този хубав мек хляб от пекарната на съседната улица.Марков запали цигара и си каза, че трябва да почувства отново същия този мек хляб, а не да си купува заводския нарязан.Имаше някаква магия в пекарните преди години.Ах ... а в същото време, съпругът на Елизабет се беше прибрал вкъщи.Той навярно работеше като шофьор в градския транспорт."Какво по-подходящо за човек на име Джо?" помисли си Марков.Двамата лондончани бяха около 50-60 годишни.Единственият им син беше в затвора за дребна кражба. Като цяло бяха стандартно семейство. Марков за секунда си спомни защо преди години беше решил да не се задомява със същата тази Пенкова от съседната улица.Навярно, ако имаха деца, същите тези деца щяха да ги излагат много.Толкова по-добре е да бъде сам в стария си апартамент и да няма шанс някой да го осмива заради собствената му плът и кръв. Горките Елизабет и Джо, помисли си Марков. Навярно единствената утеха на Джо за неуспеха му в живота бе вечерната доза поморийска ракия. В главата на Марков изникна картинката на средностатистически англичанин, който живее в квартал "Чърчил"(това беше единственият известен англичанин, за който се сети) някъде из Лондон, пие ракия и си мисли за отминалите дни и направените грешки. Навярно Джо точно в момента се взираше някъде из хоризонта и си мислеше, какво ли щеше да бъде, ако живееше в една от онези пост-социалистически републики на Изток и нямаше дете, което да бъде в затвора.Само ако имаше една боксониера на улица, където животът е спрял и Елизабет му беше съседка и стара приятелка, с която не беше нужно да споделя, нито салатата си от домати и краставици, нито ракията си. Марков наум оплака лондонския си приятел и неговата половинка и изгаси цигарата си в пепелника. Да, отново се почувства щастлив и спокоен. Животът му беше минал точно както трябва.Нямаше нищо по-хубаво от това да умираш сам и да знаеш, че хората по цял свят, дори и тези от най-развитите държави ти завиждат за това. Нямаше нищо по-хубаво от това да знае, че на други хора им се иска да живеят като него.Може би това търсеше всеки ден ? Една измислена реалност, която в главата на самотника имаше време да се оформи като истина.Имаше нужда от това.За какво му бяха радио, телевизия и компютър дори ? Тези предмети само щяха да разбиват илюзията му или да диктуват някакви неразбрани правила на живота за него. Погледна навън. На улица "Кюри" продължаваше да вали точно както в Лондон. Онзи Джо и онази Елизабет сигурно заспиваха с посърнали лица един до друг, а Марков се усмихна и запали още една.Все пак те, а не той бяха затворници на миналото, настоящето и бъдещето си...


Тагове:   минало,   настояще,   самота,   цигара,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gzahariev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 91486
Постинги: 21
Коментари: 58
Гласове: 58
Архив