Кратка история на Варна

 

 Варна е един от старите градове по българското черноморие. Основан е около 570 г. пр.н.е. от йонииски колонизатори близо до старо тракийско селище. Новодошлите наричат крепостта си Одесос и това се явява като най-старото име на града. През следващите два века, градът представлява независима общност, превърнала се в един от търговските центрове по Черно Море. Следва падането на Одесос от завоевателя Александър Македонски, което обаче не трае за дълго, тъй като през 281 пр.н.е. независимостта му е възстановена. По-късно, през 15 година влиза в състава на новосъздадената римска провинция Мизия. Това се запазва за дълго време, дори и след падането на Римската Империя, защото нейният приемник - Византия продължава да владее града. Независимо от своите владетели — елини, траки, македонци или римляни — Одесос остава винаги град със самостоятелно управление, с развита култура, търговия и занаяти, както и селище с традиции в сеченето на монети.

  За древността на града свидетелства и открития  Варненски халколитен некропол, който датира около 4200 г. пр.н.е. В този некропол е открито най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.

  В по-късната история на Варна може да се каже, че има три много важни периода. Български, византийски и османски. Но през всеки един от тези периоди градът е бил космополитен и е приемал различните култури и народности. Дори през 13 век — 14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци и освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор.

  През по-голяма част от историята на града е имало основно две етнически групи - българи и гърци. Турците идват по-късно, едва след превземането на Варна от Османската Империя, но остават част от облика на града и след Освобождението на България. Голяма част от варненци все още си спомнят, че техни предци са били гърци и гръцкия етнос все още има силно присъствие (по-скоро историческо, отколкото реално) в града.

 

                             

 

  Периодът, който ще разгледам аз от демографска гледна точка е преди и след Освобождението на Варна. Изхождайки от цялостната история на града, може да кажем, че той винаги е бил космополитен и е обединявал множество етноси и националности. Това се дължи на стратегическото място, което заема и близостта на Истанбул (в миналото Константинопол). Варна никога не е била град, в който има еднообразие от културна и етническа гледна точка.. Това е факт и за периодите преди и след освобождението на града от Османската Империя.

 

       

ВАРНА ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО

 

 

 XIX е век, който играе много важна роля за облика на град Варна. Множество исторически събития остават белег, който се оказва решаващ за бъдещето на населеното място. Като пример за такова може да се вземат руско-турските войни, водещи се в сравнителна близост до Варна. Това са Руско-Турските войни от 1806-1812, войната на Адрианополския мир (1828-1829) и Кримската война (октомври 1853 - февруари 1856). В следствие на тях етническият облик на града се променя сериозно, но не напълно. Това се вижда и по статистическите данни от османското преброяване през 1866 г.

 

Българи - 3732

Мюсюлмани - 2169

Преселници ( мухаджири - мюсюлмани бежанци от отскоро бивши османски територии) - 885

Цигани мюсюлмани - 101

Арменци - 596

Евреи - 54

 

Трябва да се вземе предвид и това, че през XVI в. православните християни интензивно нарастват като бройка. В града още от миналото съществува сериозна гръцка общност. Тя обаче нараства в следствие на засилването на икономическите пазари по Черноморието след 1840 г. Стотици гърци от островите и от континента се преселват във Варна. Също така по това време голяма роля за оформянето на гръцката общност не само като етническа, но и като културна силна има и гърчеенето на много българи. Гърците през XIX век се считат за един вид интелигенция в града и дори има селски младежи, които се женят за градски "кокони" и под тяхно влияние се гърчеят. По това време да бъдеш грък е престижно, но това ще се промени близо половин век по-късно (антигръцките брожения от 1906 г.).

 

От посочената статистика се вижда етническият облик на града малко преди Освобождението, но по нея може да разгледаме и езиците, които са се говорели в тогавашния град. Може да се приеме, че основните езици са били два - български и турски, като турският е имал широка употреба и сред общности, които не са турски или мюсюлмански. Като цяло турски се е говорило и от арменците и циганите мюсюлмани. По това си отношение Варна е своеобразен пример за град, където езиците и културите се преплитат.

 

Варна играе ролята и на едно от важните османски пристанища преди Освобождението. Тя е своеобразен център на мюсюлманите в региона, като това следва от формирането на активен в културната и религиозната дейност турски елит. Голяма част от мюсюлманите във Варна са изсленици от северните райони, които са загубени от Османската Империя през войните. От статистическите данни на преброяването през 1866 дори може да се заключи, че 1/8ма от града е съставен от мюсюлмани преселници.

 

Третото изповедание, което може да се среща това е юдаизмът на евреите. Те са сравнително малка общност, за която разбираме от Ст. Кабакчиев (дългогодишен учител и по-късно съдия във Варна). Между гръцката и турската махала и морския бряг е кварталът на варненските евреи. Първите евреи пристигат от Испания през ХVI век. Първоначално те се заселват в Солун и Цариград, откъдето идват във Варна. Началото на еврейската махала във Варна е поставено по време на Кримската война. Кабакчиев си спомно следното :

"В 1853 година имаше във Варна само двама евреи: Адолф и Мариас Тедески; първият беше австрийски вицеконсул, а вторият агент на параходното дружество "Лойд"; те се занимаваха и с търговия. Първият местен евреин, който дойде и се засели в 1854 година е Давичон (Провадиец); той дойде на служба у Тедески. Когато са придошли във Варна повече евреи (през 1854 и 55 г.), направена била като молитвен дом една дървена барака на мястото на сегашната синагога. Това място било градскообщинско; то служило като склад на дървен материал на братя Тедески; по поискване на консула А. Тедески, турците позволили да се направи тук молитвен дом на евреите. Вдовицата на А. Тедески подигнала после спор против еврейската община за мястото, гдето е синагогата (гл. гражд. дело на Варненски окръжен съд N 299, 1899 г.; в това дело се споменува за дохождането на Давичон във Варна).

До края на XIX век във Варна се заселват немски и руски евреи. Те се препитават главно като сарафи, търговци, тенекеджии, стъклари и хамали.

"Балък-пазар беше арената и за израилското население, чиито ръководни фактори се разхождаха важно по неговото продължение, облечени в изискано европейско облекло и въоражени в лявата си ръка с полуметрови броеници, а в дясната - с луксозен бастун. Наред с този интелигентен елит личеше подвижното нервно и вечно суетящо се в делови разговори и в работа еврейско мнозинство с типичните ориенталски бради, завити в характерните халати и джубета."

На запад между гръцката и турската махала е арменската. Това всъщност е сърцевината на тогавашна Варна. Арменската колония във Варна е много стара. По предание произходът на варненските арменци е от град Ани (столица на Армения, разрушена през 1061 година от селджукските турци). Църквата им във Варна е построена през 1842 година върху по-стар арменски храм. Като редактор на "Варненски кореняк" Атанас Манов често получава от съгражданите си различни материали за миналото на града с цел публикуването им. През 1937 година Михран Скон му предоставя преводите на арменски надписи от надгробни плочи, с които е постлан светия олтар на църквата. От техните дати (20.VIII.1677 г., 12.III.1695 г., 1770 г., 1782 г., 10.IХ.1786 г.), както и от входния надпис на църквата, благославящ хаджи Саркис като инициатор за строежа, е очевидно, че основите са на по-стар арменски храм. През 1882 година във Варненския окръжен съд е гледано едно дело на Арменската община срещу градската община. Арменската община иска да възстанови право на собственост върху един парцел, който й е отнет от турската власт преди Освобождението. Като доказателство за правото на собственост, арменците разказват следната история: Около 1762 година братята Манук Бей купили въпросният парцел, сред който имало извор. Изворът бил покрит от камък с арменски надпис. Този камък бил отнесен през 1830 година от руските войски при тяхното изтегляне от града. Пожарът във Варна през юли 1854 година унищожил изворът, поради което арменският народ във Варна издигнал на същото място чешма. Впоследствие обаче, по заповед на мютесарифа, на същото място градският съвет построява сгради без да възмезди арменската община. Тази история е потвърдена от много свидетели в съда. Сто и двадесет години преди съдебния процес, когато става закупуването на парцела, каменният надпис вече толкова е свързвал арменската общност с града, че тя се чувства задължена да издигне на същото място чешма."

Според Кирил Г. Попов най-много арменци по онова време има във Варненско. Една официална справка от 10 февруари 1882 година, озаглавена "Ведомост за числото на арменците в Българското княжество" дава възможност да се сравни броя на арменците в по-големите градове. Най-много са във Варна - 1 381, следва Шумен - 1 035, Русе - 861, Х. О. Пазарджик (Добрич) - 400, Силистра - 386, София - 115 и т.н. Варненските арменци се препитават с търговия и сарафство. Търговията им е дребна - те са кафеджии, тютюнджии, касапи, бръснари и др. В ежедневието при общуване си служат с турски език, а на арменски говорят само в своите църкви и училища.

На юг арменската махала граничи с турската, източно - с гръцката, а на запад и север от тях са варненските гагаузи. "Завоевателите-турци, пише А. Страшимиров, трябва да са били изненадани, когато са превзели Варна. Те са заварили тук население, което говори езика им, макар да не е мохамеданско. И се проявили завоевателна мъдрост: северната по-голяма част на града те са предоставили на това заварено население - гагаузите. А сами са заели южната част на града към пристанището и езерото. Това деление се е пазело най-строго. Турските лозя, техните излети и разходки бяха на юг към "Каваците", западно от Галата; така цялата северна половина на града и всичките лозя край морето и под рида на Франга бяха предоставени на гагаузите."

Гагаузите са православни християни, но говорят на турски език. Техният етногенезис все още представлява научен проблем. Съществуват различни хипотези за произхода на гагаузите, но тяхната научна аргументация не е достатъчно убедителна. В своето изследване "Старото българско население в Североизточна България", проф. Милетич отбелязва, че има два вида гагаузи: "Търсейки старо, "ерлииско" население, човек се натъква на тъй наречените гагаузи, които тъй също минават за стари жители на тия области. Под "гагаузи" народът разбира изобщо християни, чийто матерен език е турски. Ала при по-близко запознаване с всички тия "гагаузи", излиза на яве, че у народа се различават два вида гагаузи - именно "гагаузи", които се считат българи, съчувстват на българите, женят се за българки и изцяло в домашния си живот, в роднинските си отношения, в песните, обичаите си не се отличават твърде от българите, и същински гагаузи, които сами се наричат с това име, които винаги са странели от българите, които са държали страна на гърците па и сега не се чувстват българи; тези са "хасъл гагаузи" или "приморски гагаузи", както понякъде ги наричат, за да ги различат от "българските гагаузи". Тия подирните пеят български песни тъй, че не можеш ги отличи от българи, и главно за всичките си обичаи, които са еднакви с българските имат и български обредни песни." Л. Милетич посочва, че българското население счита тия гагаузи за потурчени българи и ги отличава от крайморските гагаузи, що живеят във Варна и по селата Кестрич (Виница), Кара Хюсеин (Чернево), Джевизли (Орешак), Ала Клисе (Църква), Гявуръ Суютчикъ (Българево) и Каракуртъ (Добричко). "

 

Сведения за гагаузите дава в своите "Спомени и бележки" големият варненски общественик Иван Церов. Той се заселва във Варна през 1888 година. Иван Панайотов Церов (1857-1938) е роден в село Церова Курия, Търновско. Занимава се с просветна и книжовна дейност. Учител е в Мъжката гимназия и училищен инспектор (1890-1895). Член е на Демократическата партия. Кмет на Варна от 1909 до 1912 година. По негова инициатива са построени много училища и сградата на Варненския театър.

В своите "Спомени и бележки" Иван Церов пише, че "най-обична забава на гагаузите бяха веселбите из улиците с латерни пред тях, а по гроздобер - с гайди." По неговите думи почти всички гагаузи са лозари по занятие. И Антон Страшимиров подчертава, че лозарството е основното им препитание:

"Лозарската част на Варна беше изцяло гагаузка и в това море от похристиянчени някога, но досущ непросветени кумани, се топяха като случайни капки всички български отпръски."

"Лозята се обработваха от старите гагаузи и от гагаузките, а младите работеха на "скелята": товареха и разтоварваха параходи. Така в избите имаше много вино, а големите сравнително надници от "скелята" позволяваха на младите гагаузи да изреждат по цели седмици къщите си с цариградски латерни напред и с големи кючешки кърпи през рамо. Когато те не правеха това, опиваха се мъртвешки по хумбите или играеха комар - на орехи и на ашици - обикновено по слепите улици." Гагаузите се превръщат в основна част от варненското общество и успяват да подпомогнат сформирането на цялостния обществен облик на града.

 

Следните данни са много важни за времето преди и след Освобождението от гледна точка на малцинствата в града. Вижда се, че след средата на XIX в. Варна се превръща в желана дестинация за множество преселници не само от български произход.

 

За българската общност преди Освобождението може да се каже, че е малка сравнено с останалите в града. До средата на XIX век българите са незначителна част от населението на Варна. Напусналите домовете си българи по време на Руско-Турската война 1829-1830 година, започват постепенно да се връщат във Варна след 1833 година. За да ускори този процес Високата порта обявява, че завърналите се няма да плащат данъци в продължение на три години (1833-1836). Така постепенно Варна става привлекателно място и за българите, но основната миграционна вълна българи става факт едва след Освобождението на България.

 

                     

 

 

 

Варна след Освобождението

 

 

 След Освобождението на България, Варна утвърждава статута си на един най-важните градове по българското черноморие. Най-характерното нещо в демографски план за следосвобожденска Варна е динамиката на миграционните процеси. По време на войната и още повече след Берлинския конгрес започва раздвижване на населението в града и околните села. Миграционните процеси засягат преди всичко българите и мюсюлманското турско и татарско население. Първите като заселници, а - вторите като изселници. Голяма част от турското население разпродава имотите си и се преселва в Османската империя, а на тяхно място идват български заселници. Не само бежанци се установяват да живеят във Варна, но и много хора от вътрешността на страната, привлечени от перспективите, които предлага един голям административен и търговски град. Заселниците значително превишават броя на изселниците, поради което се променя съотношението между българското, гръцкото и турското население на Варна. Въпреки това многонационалният характер на града се запазва до началото на ХХ век.

Основният миграционен поток е от Македония и Тракия, оставащи под властта на Османската империя според решенията на Берлинския конгрес. Друга вълна на български преселници са емигриралите преди Освобождението в Румъния, Банат, Русия, Мала Азия. Бесарабските българи представляват една голяма част от миграционната вълна. Особено притегателен е град Варна и за малоазийските българи, защото водният път за тях е най-безопасния. Със сърцераздирателни молби искат от българските власти кораби, с които да се транспортират.На 2 август 1879 година такава молба е връчена на Варненския губернатор от името на "повече от хилядо семейства" населяващи "долните чисто български, почти всеко с църква и изключително с гръцки свещеници и с училища (но за жалост все за гръцко учение) села: Коджабунар (200 къщи), Гюбел (180 къщи), Мандър (80 къщи), Тебелери (70 къщи), Еникьой (45 къщи), Х. Паункьой (40 къщи), Баиремич (35 къщи), Сюют (25 къщи), Аладжабаир (20 къщи), Мехмед бей-чифлик (12 къщи), Смаул (10 къщи), Кубат (89 къщи), гдето се занимаваме със земледелие и скотовъдство."

В прошението подробно са разказани причините, поради които техните родители са потърсили спасение в Мала Азия, продължаващите безчинства на турската власт и черкезите и пр. Молбата им е "да се разпореди правителството, за да се изпрати един параход в гр. Бандарма, който да ни пренесе от това пристанище в гр. Варна." В този смисъл Варненското пристанище е вратата за малоазийските българи към свободното отечество.

 

 

 

 

 

 

 

За период от 30 години (1879 - 1911) градът удвоява населението и размерите си. От 21 000 жители по време на Освобождението Варна нараства на 41 000 жители през 1911 година. Нарастването на населението може да се види в следната таблица :

 

 

 

1879 г. - 21 000 жители

1881 г. - 24 555

1888 г. - 25 256

1893 г. - 28 174

1901 г. - 34 922

1906 г. - 37 417

1911 г. - 41 560

 

 

По отношение на населението градът е едно умалено копие на милионния космополитен Цариград. А. Иширков в специално за Варна изследване през 1904 г. анализира средногодишния прираст за периода 1881 - 1901 г. Посочва, че средногодишният прираст е 2,13%, който обаче не е равномерен. За времето между двете първи преброявания (1881-1888) средногодишният прираст е само 0,41%, което се дължи на мюсюлманското изселване.

Подробни сведения за турската емиграция през Варна след Освобождението дават френските вицеконсули. Мюсюлманските изселници напускат Варна най-вече с австрийски кораби. Особено интензивен е този процес през 1879-1880 г. На 8/20 май 1879 г. Е. Боасе пише в донесението си, че от Константинопол в продължение на няколко месеца пристигат във Варна около 5 000 уволнени редифи (запасни войници). "Те се връщат във Варна, пише френският вицеконсул, за да вземат семействата си и да ги отведат в Турция". През 1879 година ежедневно няколко австрийски кораба циркулират между Цариград и Варна, обслужвайки само турски емигранти. Изселването на мюсюлманите придобива мащаби, предизвикващи опасения сред варненските търговци на дребно, че ще спадне оборотът им през 1881 година поради загуба на кленти.

На 17/29 октомври Е. Боасе докладва, че "емиграцията се увеличи от известно време в значителни размери". "Мюсюлманските жители успяха да продадат реколтата и имуществото си и да емигрират." В същото донесение е дадена статистика на мюсюлманите, напуснали Варна с австрийски кораби за времето от 20 август/1 септември до 17/29 октомври 1879 година:

 

22 август/3 септември  -  110

29 август/10 септември  -  38

1/13 септември  -  177

5/17 септември  -  76

11/23 септември  -  141

12/24 септември  -  92

15/27 септември  -  78

19 септември/ 1 октомври  -  190

22 септември/4 октомври   -  114

26 септември/8 октомври   -  271

29 септември/11 октомври  -  114

3/15 октомври  -  267

6/18 октомври  -  375

10/22 октомври  -  262

17/29 октомври   -  300

 

Общо : 2605

 

Това са данни само за емигриралите мюсюлмани посредством австрийските кораби. Има случаи, в които са използвани руски и френски кораби за същата цел. На 31 септември/12 октомври 1880 година френският вицеконсул Анри Мотте дава обобщена информация за мюсюлманските изселвания за периода юни 1879 - септември 1880 година:

 

1879

 

януари 930

юни-1 113

юли- 397

август-481

септември- 2 600

октомври-2 246

ноември-2 226

декември- 549

 

1880

 

февруари- 906

март-   954

април- 886

май- 1 030

юни-1 046

юли- 943

август-730

 

Общо : 18 033

 

Трудно е да се посочи точното число на българите по време на Освобождението. За първите градски избори през ноември 1878 година, съгласно "Временните правила за избори на градски и окръжни съвети" е извършено преброяване на дворовете. Според параграф 25 на 50 двора трябва да се избира един гласен. На 14 ноември 1878 година гърците оспорват правото на българите да имат 12 гласни, защото във Варна нямало 500 български къщи. Според А. Иширков Освобождението заварва Варна с не повече от 3 500 българи. Твърде незначителна част представляват тези 3 - 4 000 българи сред 21 000 население. На 1 януари 1881 година българите са 6 714 (4 478 мъже и 2 236 жени). От тези 4 478 мъже 2 057 са войници и следователно до 1 януари 1881 година във Варна се преселват около хиляда българи. Като количество не са особено много, но мнозинството от тях са с много добро образование или с много големи амбиции. Сред тях са бивши поборници като Драган Цанков, Иван Драсов, Димитър Икономов, Отон Иванов, капитан Петко Войвода и спасилият Самарското знаме в боевете при Стара Загора опълченец Никола Крочев. Също така Такива са Кръстьо Мирски, Михаил Колони, Георги Живков, д-р А. Пюскюлиев, поборници като Върбан Папанчев, Иван Кавалджиев, Петър Мишайков, бесарабци като Михаил Паничерски, Павел Калянджиев, Алексанъдр Дякович и др.

 

 

Статистиката показва, че числото на родените извън страната е много голямо, което се обяснява с прииждането на много хора като сезонни или други работници за по-продължително време. Голям е делът на чуждите поданици, нещо характерно за един морски търговски център. Сравнявайки броя на чуждите поданици в Русе, Варна, Шумен и София на базата от преброяването на 1 януари 1881 година, М. Сарафов посочва, че те са най-много във Варна - 10%. И по-надолу авторът отправя предупреждение: "Всеки усеща какво можем да очакваме от морското си пристанище, напълнено с чужденци, които на всяка минута се ловят за капитулациите!" Действително претенциите на резидиращите във Варна западни вицеконсули за прилагане на Капитулациите създават големи проблеми на местната администрация.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ДЕМОГРАФСКИ ПРОМЕНИ СПОРЕД МАТЕРЕН ЕЗИК И РЕЛИГИЯ ВЪВ ВАРНА

 

Налична е също статистика на варненското население според матерният му език.

 

 

 

 

В преброяванията като матерен език са посочени български, турски, гръцки, арменски, татарски, испански, цигански и немски. Испанският и немският език е на евреите. Арменският, турския и гръцкият език нямат покритие с въпросните етнически групи. По много свидетелства е безспорно, че турският език е посочен като матерен от мнозинството гагаузи и от значителна част от арменците. Гръцкият език е посочен като матерен не само от гърци, но и от значителна част от гагаузите при случаите на смесени бракове.
През 1881 г. от 24 555 население на града 6 721 души посочват, че българският език им е матерен (27,36%), през 1888 г. - 8 449 души, 1893 г. - 10 580 души, 1901 г. - 15 601 души (44,67%).
Турският език е матерен през 1881 г. на 8 903 души (36,25%), 1888 г. - на 7 569 души, 1893 - на 8 477 души, 1901 г. - 5 999 души (17,42%). От тези 17,42% през 1901 г. 1 204 души са гагаузи (3,45%).
Гръцкият език е матерен през 1881 г. за 5 367 души (21,85%), като през 1 901 г. те са 5 913 души (16,92%), но от тях 285 (0,82%) са гагаузи.
Татарският език през 1881 г. е матерен за 837 души (3,41%), а през 1900 г. - за 948 души (2,72%).

 

През дадените години се наблюдава тенденциозно нарастване на употребата на български език и намаляване на турски. Гръцкият пък запазва своите позиции, като на мястото на изселените гърци, като гръкоговорящи се пишат гърчеещи се българи и част от гагаузите.

 

От религиозна гледна точка Варна продължава да бъде космополитна и толерантна. Предвид промените, следващи от изселването на турци обратно в Османската Империя и преселването на българи от различни краища на страната и извън нея, се наблюдава логично нарастване на православните християни и намаляване на мюсюлманите. Въпреки това, дори след Освобождението, Варна продължава да бъде регионален център на мюсюлманите. Важна роля за това играе и предишното установяване на местния османски елит в града. Религиозни общини имат мюсюлмани, евреи, християни - източно-православни, католици и протестанти. Източно-православните съответно се делят на Гръцка патриаршия и Българска екзархия. Богомолците като статистика могат да се проследят от приложената таблица N 1. Според вероизповеданието статистиката разделя населението по монотеични религии: християнство, мохамеданство и израилтянство, което затруднява точното разграничаване на източноправославните към Гръцката патриаршия и Българската екзархия. Данните за тях са дадени общо.
Православното население във Варна бързо нараства. През 1881 г. те са 14 260 души от общо население 24 555; 1887 г. - 15 780 души от общо население 25 256; 1893 г. - 18 095 души от общо население 28 174; 1901 г. - 23 022 души от общо население 34 922; 1905 г. - 25 797 души от общо население 37 417.
Очевидна е тенденцията на нарастване на християнското православно население. Зад тези цифри обаче се крият не само две църкви, но и остри противоречия. За да се добие представа за съотношението между патриаршисти и екзархисти трябва да се сравни броят на онези, които са заявили, че българският език им е матерен.  Населението на Варна по изповедание може да се види в следните таблици : 

 

 

През 1881 г. от 14 620 православни 6 714 са българи, през 1888 г. от 15 780 българите са 8 449; през 1893 г. от 18 095 православни 10 580 са българи и през 1901 г. от 25 797 православни жители на Варна 15 601 са българи. През 1901 г. източноправославните жители на Варна представляват 66% от населението. От тези 66% българите представляват 44,49%, а към Цариградската патриаршия гърци са 16% и гагаузи 4,26% (1 428 души).
Мюсюлманите намаляват значително след Освобождението поради миграцията. Между 1888 и 1893 г. няма спад и дори се наблюдава незначително увеличаване на мюсюлманите. През 1881 г. те са 8 103 души; през 1888 г. - 7 006, а през 1893 г. - 7 295. Но в началото на ХХ век тенденцията на намаляване на мюсюлманите вече е трайна, което А. Иширков обяснява не с интензивни миграционни процеси, а - с малък естествен прираст. Не всички мюсюлмани обаче са турци. Например през 1901 г. от 6 065 мюсюлмани (17,34%) турци са 4 454 (13,04%), татари са 948 души (2,7%) и цигани 493 (1,41%). До края на XIX век във Варна има 30 молитвени дома, от които само два са български православни, пет гръцки, един арменски, един протестантски, един католически, две синагоги и 18 джамии. Освен храмовете всяка религиозна община поддържа училища и читалища. През 1889 година Варненската община публикува някои статистически данни за града, според които във Варна има 6 български училища с 24 учители и 1 000 ученика, 7 гръцки с 27 учители и 1000 ученика, 2 арменски с 4 учители и 255 ученика, 2 еврейски с 4 учители и 120 ученика и 13 турски с 19 учители (от които една жена) с 650 ученика. От тези 13 турски училища едното е Руждие (главно).

 

През 1893 г. българските училища вече са 8 (2 държавни гимназии и 6 основни училища) с общо 47 учители и 1 390 ученици. Гръцките училища са 7 (едното е трикласно) с 23 учители и 1 102 ученика; 2 арменски училища с 6 учители и 304 ученици; 2 еврейски училища с 8 учители и 148 ученици; 9 турски училища, от които едно главно - руждие, с 14 учители и 437 ученици. Прави впечатление, че за периода 1889 - 1893 г. само българските училища се увеличават с 2, учителите почти се удвояват (с 23), както и при учениците е чувствително увеличението (с 390). Броят на арменските и еврейските училища не се променя, но нараства броят на учениците и съответно и на техните учители. Като количество и гръцките училища се запазват, но учениците в тях намаляват, което се отразява и на учителския състав. Най-значителен спад се наблюдава при турците: училищата им от 13 стават 9, а също така и техните ученици и учители намаляват значително.
Броят на училищата обаче не показва размерите на грамотност. От  следващата таблица се вижда, че най-голяма е неграмотността при турците и татарите. Най-висока грамотност има при гърците. За 1905 г. тя е 61,28%, а при българите 60,45%. По-голямата грамотност при гърците се дължи на грамотността на гъркините - 51,61%, а за българките е 48,12%. У гръцките гагаузи грамотността е 51,64%, у турците - 29,90%, испанските евреи 54,64%, у немците - 65,15% (между тях 106 евреи), у арменците 51,39%, у турско говорящите арменци 34,50%, у татарите - 19,37%, у турците - 14,31%.
Прави впечатление голямата неграмотност при турците, въпреки че имат най-много училища в града. Особено малък е процентът на грамотност при туркините. Тенденцията е бавно повишаване процентът на грамотното население. През 1888 г. почти една трета са грамотните (7 790 грамотни срещу 17 466 неграмотни); през 1901 г. половината варненци са неграмотни (17 483 грамотни срещу 17 439 неграмонтни); през 1905 г. вече броят (20 179 души) на грамотните надхвърля, числото на неграмотните (17 238).

 

 

Въпросът за грамотносттна има пряко отношение към обществено-политическия живот не само поради изискването на избирателния закон да се избират лица, грамотни на официалния език, но и заради формите на агитация и цялостното духовно общуване.
След Освобождението до началото на ХХ век във Варна свои вестници издават българите, на второ място се нареждат арменците, на трето - гърците, а на последно - турците. По това време почти не се среща печатница в града, в която да не работи арменец. Периодът, в който излизат вестници на арменски, гръцки и турски, е след Съединението до 1906-1907 година.

                               

---------------------------------------------------------------------------------------------------

 Една голяма част от материалите са взети от
www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/books/varna_d/

А други от статията на Светлана Иванова " Град Варна от късното средновековие до националната епоха - регионалната срещу националната история - Исторически бъдеще" 2003

 Надявам се да ви е било интересно и полезно.

Интересен и обширен постинг, подкрепен с доста статистически данни!
Благодаря ти, пожелание за лека вечер!