Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2012 17:49 - Жертвеният агнец на държавата "Плюс-минус"
Автор: gzahariev Категория: Политика   
Прочетен: 2024 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Коментарът е публикуван в www.krasivaevropa.com

Волтер е казал преди повече от три века: „Every man is the creature of the age in which he lives; very few are able to raise themselves above the ideas of the time.”, а аз си мисля, че тези думи нямат давност и са общовалидни за всички епохи. Нашето време не прави изключение.

Знаете каква е ситуацията в страната, знаете каква е била и през последните 23 години, през които се намираме в т.нар. „Преход”. Ще се опитам да не играя ролята на Captain Obvious и да Ви разказвам нещата, които познавате изключително добре. Все пак за тази цел си има телевизия, а аз нямам желанието да отнемам нейната основна функция. И въпреки това ми се иска да очертая с въображаема писалка няколко варианта, произтичащи от големия проблем на държавата „Плюс-Минус” .


Винаги съм вярвал в силата на търпението и естествената еволюция. Тази моя вяра, обаче, си има и един огромен недостатък – изисква прекалено много време и търпение. В България не сме много търпеливи. Искаме всичко да се случи утре и вероятните последствия да ги видим ние, а не следващото поколение. Примери за това се намират по всички нива на социалната йерархия. Закони се пишат от днес за утре и се претупват с цел да влязат в употреба възможно най-бързо и да покрият минимума за „реформи”, които очаква обществото къде предизборно, къде просто от наивност. Така се оказва, че „реформираме”, но го правим по най-калпавия начин, без да осъзнаваме, че колкото по-добре изпипан е един закон, толкова по-голям шанс има той наистина да върши работа, а не да бъде фиктивен. Като цяло тази фиктивност е големият недостатък на нашето общество. Аз се правя, че работя, тези над мен се правят, че ми плащат. Аз се правя, че уча, а преподавателите се правят, че ми преподават. Аз се правя, че имам силно обществено съзнание, а политиците се правят, че го зачитат и то наистина ги интересува.

Всички се преструваме и играем социални роли. Кой печели от това? Никой, разбира се. Всички българи губим от този нескопосан театрален маратон. И освен че ние – самите актьори губим, лошото е, че покрай нас затъват и тези, които наистина се стараят да променят нещо.

Съжалявайки тези хора, които мислят малко по-прогресивно и вече са минали на следващото ниво в еволюцията на българина и уповавайки се на мисълта на Волтер, която цитирах в началото, стигнах до следния извод: Точно тези хора са проблемът на българското общество. Защо изискват неща, за които мнозина не са готови? Защо искат да мислим по различен начин? Та на нас ни е толкова удобно да стоим в мишата си дупка и да търсим проблемите в „Прехода”, комунизма, турското „робство” и пр. Нека по-добре тези хора си тръгнат от България. Те само ни дразнят, докато ни опяват как трябва да бъдем по-човечни един към друг и как трябва да се уважаваме, защото парите не са най-важното нещо на света. Тези българи, които са минали на следващото ниво на идейната и социална еволюция, всъщност, не изповядват ценностите на нашия „Преход”. Надживели са го... или пък никога не са били част от него. Те не могат да осъзнаят, че нашата държава от едната крайност – система, която обръща внимание само на изкуствените морални устои на обществото от преди ’89 , прескочи в другата крайност – държава „Плюс-минус”, в която всичко важно включва приходи и разходи на принципа на частните дружества и изключва морала и духовните ценности на гражданите. Казано по-простичко нашата любима държавица още не може да открие себе си.

Ако погледнем този факт чисто исторически, той не трябва да ни притеснява. Франция преди и след знаменитата революция, обляна в кръв, също се е лутала в абсолютните крайности. На горките французи са им коствали дълги години и множество отрязани глави на гилотината, работеща със скоростта на шевна машина, за да открият „златната среда”. На нас до момента ни коства едно загубено поколение и потенциална възможност за още едно, което ще се „загуби в превода”.

А някой замисли ли се от кой език ще превеждаме? Аз предлагам да изберем норвежки. Защо? Защото в Норвегия хората се опитват да запазват неутралитет и да не се налагат над останалите. Езикът, който говорят, го показва най-добре – в него няма изрази, които изказват някакво крайно настроение или описание (или поне те не се ползват често). Всичко е умерено и спокойно. Липсват крайностите. Открили са средата.

За това Ви предлагам да изпратим в Норвегия всички тези хора, които са надмогнали времето, в което живеят и държавата, която ги задушава. Там те ще преведат езика на уважението и след това със сила ще ни накарат да го заговорим. Парадоксално, нали? Със сила да налагаш толерантност?

Уви, няма друга алтернатива.

Или пък има...? Да, приятели, винаги има алтернатива. Тя звучи простичко и постулатите й действат при всеки човек на този свят, който ги приеме без значение от етноса му. Алтернативата е вместо да гоним хората, които се опитват да променят нещо в България, да заставаме зад тях. Да ги уважаваме за това, че все още се борят, дават идеи, опитват се да реализират идеалите си за една по-добра държава. Това се изисква от нас. Длъжни сме да погледнем по-далеч от носа си и да започнем да оценяваме хората, защото егоизмът и индивидуализмът ни е минал границите на изроденото в следствие от крайностите, в които прескача обществото ни.

Забравяме да кажем „Благодаря!” на всички, които го заслужават. А те все още не са малко. И тях няма да ги срещнете в дискотеката, докато друсат професионални гюбеци. Нито пък в солариумите или моловете. Тези хора, които се опитват да преодолеят обществото на крайности, в което живеем, са на улицата. Бягат от работа на работа. Минават през съдилищата, защото тях редовно ги съдят (те винаги са неудобни за днешните плиткоумни феодали). Опитват се да дадат най-доброто на семейството си. Пишат докторски дисертации.

Тези хора вече са осъзнали, че техният живот е загубен, но пък си заслужава да се борят за по-добрия живот на следващите поколения. Защото са отговорни. И защото заслужават да получат орден „Стара планина”, а не принудителен билет за някоя държава, която вече е преминала през обществените катаклизми на времето.





Гласувай:
2



1. ka4ak - "Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш."Волтер
22.04.2012 18:57
“13.02.2009 22:19 - ИМАЙ ЦЕЛ!
Автор: ka4ak Категория: Политика
Прочетен: 7133

Това казвам на комунарите,които свободни започват на ново живота си!

ИМАЙ ЦЕЛ,КОЛКОТО И ФАНТАСТИЧНА ДА Е ТЯ!

ВЯРВАЙ,ЧЕ МОЖЕШ ДА Я ПОСТИГНЕШ!

ТРУДНОСТИТЕ И ПРЕЧКИТЕ,САМО ТИ ПОКАЗВАТ,ЧЕ МОЖЕШ ДА ГИ ПРЕОДОЛЕЕШ!

ПРАВИ ВСИЧКО С ЛЮБОВ!

БЪДИ ЕГОИСТ,НЕ ПРЕДАВАЙ ЖИВОТА СИ!

ИСКАМ ДА СЕ ГОРДЕЯ С ТЕБ!

Минал съм през много премеждия и обрати преди да стана наясно със себе си,а когато вече се познавах,започнах да питам хората около себе си"-Каква е твоята цел?"С изненада открих,че на близо 1000 души,само един се опитваше да формулира някакъв отговор!Покрай моята дейност,имам много често контакти с медиите и познавам много журналисти.Много им хареса идеята да направят анкета"Каква е Вашата цел в живота"
/макар че от 150 само един,що годе отговори на въпроса ми/,още чакам да я видя тази анкета!Тогава разбрах,че хората не са наясно със себе си и това е един огромен проблем за страната и може би за това сме на това даредже!Не може да не знаеш какво искаш,а да възпитаваш децата си!Не може да казваш"-Уф,пак трябва да ходя на работа!"и да искаш да успееш!Просто това не е твоето място!Трябва да отиваш с желание и да ти е интересно и приятно!Ако не е така,без да искате предавате отрицателни емоции в къщи и нищо не върви!Тук е моментът да се замислите и да решите за себе си какво искате!Целта трябва да е такава,че вашия живот,да не е достатъчен,за да я реализирате,но да имате достатъчно време,за да поставите стабилни основи,стабилен фундамент,за да могат тези след Вас,да я довършат или продължът!Трябва да имате ВЯРА в себе си,за да сте пример,за тези след Вас!Неуспехите не трябва да Ви отчайват,трябва да сте оптимист и на сто неуспешни опита,на сто и първия ще успеете!НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА,ако силно го искате !
Този Ваш оптимизъм,ще действа благотворно на Вашите деца!Ще се чуствате все по уверен и непрекъснато ще зареждате себе си и околните с положителна енергия!Точно това ще Ви направи по силен и уверен,за да можете да правите всичко с любов!Много са ме критикували за егоиста,но ако не сте жив,какво ще направите,Вие сте нужен жив,за да извървите земния си път и да оставите уверени оптимисти с които да се гордеете от небето!”
Все пак съм Българин,та и аз да си рекна!:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gzahariev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 91486
Постинги: 21
Коментари: 58
Гласове: 58
Архив