Всичко, което ще напиша сега, е следствие от един мой прекрасен разговор с добри приятели и размислите, които ме налегнаха след него.

Спокойните разговори на плажа до 03:00 през нощта винаги са чаровни за участниците в тях. А както всички ние знаем – има достатъчно теми за разискване на този свят.

Ницше ще възкликне, че страхът е майка на моралността. Аз само ще добавя, че страхът очертава границите на всяка изминала епоха. Винаги има личности, режими, периоди, доктрини и пр., които предизвикват страх. Дори вярвам, че той играе ролята на двигател на човечеството. Колкото повече страх бъде генериран, толкова повече ползи могат да бъдат извлечени от „потребителите”. И с развитието на „демокрацията” и „свободата на новото време” това не се променя. Истината е, че с всяка изминала година страхът се увеличава. В момента това се дължи на невъзможността на хората да го дефинират.

В миналото съществува диктатор, партия, тиранин – личност или институция, която приема ролята на „дефиниция”. Примерите за това са хиляди и могат да бъдат класифицирани по различни показатели на ефективност. От Влад Цепеш (по-известен като граф Дракула), набучил на колове телата на хиляди мъртви османски турци, през социалистическата партия, която е известна с това, че не е толерирала различно „мнение” и го е наказвала по различни начини, до конкистадорите, разполагащи с огнестрелно оръжие и избиващи индианци безмилостно. Това са елементарни примери.

Но какво се случва в момента? Студената война приключи и българите отново бяха на страната на губещите. Със завършването на този етап от човешката история беше отворена и нова страница. Нищо ново. Проблемът за нас, българите, обаче оказва се е, че вече няма „голям враг”. Което пък на свой ред означава, че няма от кого да ни е страх. И под „страх” имам предвид едно голямо всенародно чувство. Нещо, с което всеки трябва да се съобразява. Преди ’89 култът към страха беше запълван със САЩ на наднационално ниво, а на вътрешнодържавно – с „партията”. Сега нямаме реална политика, нямаме елит, нямаме икономика и логично ... нямаме враг, от когото да се страхуваме. А това води и до едно огромно разединение в общността.

Раждат се мними опасности, които създават свои почитатели. Една част от българите повярваха, че носители на „злото” са циганите. След 20 години щели да бъдат повече от българите и щели да „превземат държавата ни”. Разбира се, това няма нищо общо с реалността. Просто циганите бяха удобни да заемат мястото на „дразнители” поради липсата на по-добра алтернатива в случая. Истината е, че ако държавата иска да ги интегрира тя може да го стори изключително лесно. Но никой няма да спечели от това. Кой ще върши черната работа за жълтите стотинки? Сега единици ще се сетят да ме контрират с думите: „Защо трябва да има черна работа...” и навярно този въпрос ще изглежда доста разумен на фона на думите ми. За жалост на тези хора аз имам отговор. Всяка една държава има „черна работа”. Всяка една държава определя дадена група хора, които трябва да я вършат . Всяка една държава регулира това изключително умело. Ако си мислите, че българските институции не знаят кой и как продава наркотици или краде коли, то се лъжете много. Държавата регулира всичко това, макар и не официално. И това е навсякъде по света. Навярно в някой бъдещ коментар ще се опитам да разоблича теорията, че „циганите ни превземат и живеем в циганска държава”, но това няма да се случи днес.

Друга част от българското общество прегърна идеята за страх от „комунизма”. Аз обичам да перифразирам, като го наричам „страх от миналото”, защото реално е такъв. Ние преминахме през този исторически период. Комунизъм в България няма. Комунистите са рядкост и често са на възраст, която не им позволява да играят основна роля в обществения и политически живот. Въпросът е, че хората бъркат сегашния „елит” с „комунисти”.

High class-ът на България е изграден от деца на партийни клечки. А те са всичко друго, но не и комунисти като възприятия и идеология. Точно тези хора се забавляват на ваш гръб с разни инициативи от типа на „Да демонтираме Паметника на съветската армия”. За жалост българите на моменти не разсъждават трезво и биват обгърнати от емоцията към недалечното минало. А проблемите са в настоящето и в бъдещето. Паметниците на „комунизма” стоят на местата си, но не са в състояние да извършат каквито и да е злини. Злото, приятели, идва от хората. Паметниците не убиват и не провалят народи.

Разбира се, няма как да пропусна и „стандартните” страхове, които биват споделяни в кръчмата. Те обединяват идеята за „Изток-Запад”. Някаква група хора вярват, че бъдещето на България ще бъде тежко, ако тя продължи да бъде част от ЕС, други вярват, че трябва да спрем да бъдем военен съюзник на САЩ, а трети вярват, че руснаците са основния проблем на днешна България. Логика има във всяко едно от следните твърдения, но те не са повод за всенароден страх, защото са свързани с личните възприятия. Истината е, че държавата България в момента няма право да създава политика. Вече имаме курс, който е зададен от по-големите ни „приятели”. Ние нямаме право да се отклоняваме, защото тогава ще бъдем санкционирани. Няма да анализирам до колко това е правилно или неправилно и ще си измия ръцете, като просто го представя за факт. Този факт, обаче, превръща всички страхове по темата „външна политика на България” в неоснователни. Не може да се страхуваме от нещо, което не съществува.

Друг култ към страха се заформи в идеята за „страх от култа”. Това е нещо, което трудно бих описал с думи. Това е страхът на едно общество да повярва, в каквото и да е. Разединението и сляпата омраза към всичко непознато. Хората, които познават историята знаят за периода на иконоборството във Византия. Става въпрос за време, в което аристокрацията се бори за секуларизирането на църковните имоти. Религиозният параван на тази борба, обаче е съвсем различен – в Империята царяло огромно иконопочитане. Хората отдавали човешки качества на иконите и често злоупотребявали с тях. Защо го казвам? Защото според мен в момента на българската нация ? липсва „иконопочитане”. Приемам това за метафора, свързана с липсващата вяра. В нашата държава всеки втори е иконоборец от нов тип. Хората са се затворили в социални групи, където обединяващо е чувството не за друго, а за омраза към някого или нещо. Метълите мразят чалгата, „националистите” мразят съседните нации, алтернативните хора мразят статуквото, феновете на „Левски” мразят феновете на „ЦСКА”. Все иконоборци. Все хора, които от страх към чуждия култ създават свой собствен и го организират в даден тип група. А обща цел липсва. Общо усещане за света няма. Защо? Защото няма медиатори, които да застанат по средата и да кажат: „Осъзнайте се, има и по-важни проблеми”. Те липсват в общественото пространство, защото не им се позволява да излязат на екрана и да го заявят. Не, че ги няма. За жалост, ако не им позволим да се покажат и да дефинират реалните проблеми, те ще си тръгнат от България, защото тук ще останат неразбрани. А на Запад ще ги оценят. Там се ценят интелигентните хора, които имат какво да кажат. Тук изкуствената система, в която живеем ги задушава. Още повече ги задушава това, че виждат реалните причини за „страх”. Осъзнават проблемите.

А кои са тези важни проблеми?

Забелязали ли сте оскотяването на българина? За мен лично това е сериозен проблем. Това, че в България евангелистките мисионери конвертират хиляди цигани (те са се обърнали към този етнос), а православната ни църква отблъсква и малкото останали вярващи? Друг пример за важен проблем мога да извадя от информацията на един мой преподавател – на антроположки форум чужди антрополози са предупредили българите, че езикът ни малко по малко ще се изпълни с англицизми до степен, в която основата му ще се изгуби. Разбира се, това няма да се случи в рамките на няколко години. Но всички хора, които в интернет си пишат на латиница и ползват 4-ки вмести „ч” и 6-ици вместо „ш” доста подпомагат този процес. За това, ако познавате такива хора, най-учтиво ги помолете да превключат на кирилица и да се научат да пишат правилно. Пък дано не ви се обидят. И знам, че много хора ще се изсмеят на този „проблем” и ще си кажат „какво ме занимаваш с глупости”. Това би било логичното следствие на оскотяването и невъзможността да бъде дефиниран проблем от обикновения човек, а не от специалиста.

В крайна сметка култът към страха продължава по цял свят и през XXI век. Наравно с него, обаче, в България се роди и страх от култа. Това е пагубно за културата ни. Промяната, обаче, е възможна. Тя може да се превърне в реалност, ако престанем да търсим потенциални субекти, към които да запращаме омразата си. Точно обратното. Чувството „омраза” трябва да спре да дефинира всичките ни постъпки. Българите трябва да се научат на самоуважение, което не се изгражда за сметка на останалите. Само така може да даваме обективна оценка на времето, в което живеем и личностите, в които се превръщаме. Това е единственият начин, по който може да поемем историческа отговорност и да излезем от националната летаргия, която се води от далавери на дребно. Защото на този свят нищо не е даденост и историята го е доказвала многократно като е изтривала от страниците си велики империи и цели народи.

Коментарът е публикуван на:

http://www.varnautre.bg/index.php?a=39&cid=44&columnid=363&articleID=24408

Хората виждат какво се случва в България,визирам истинските българи.Статията е изключително вярна,особено в частта :
Цитирам : "Истината е, че държавата България в момента няма право да създава политика. Вече имаме курс, който е зададен от по-големите ни „приятели”. Ние нямаме право да се отклоняваме, защото тогава ще бъдем санкционирани. Няма да анализирам до колко това е правилно или неправилно и ще си измия ръцете, като просто го представя за факт."
Ако решите да не си миете ръцете,но да коментирате този абзац ще трябва да кажете на българите в България и навсякъде по света истината за това защо сме систематично съсипвани и че това е предимно от хора с НЕбългарски произход.
Вярно е и това,че омразата и антагонизмът биват използвани за създаването на различни групи по "интереси".
Истинската дирижирана духовна смърт на нацията си личи и тя не е случайна,но нарочно създавана тук и навсякъде по света.
Такива като мен ги обявяват за луди,тоест конспиратори.Ако ни забранят да говорим дори в Интернет ще си проличи фалшивата "свобода на словото".
Но не ни забраняват да говорим свободно,но "демократично" ни изкарват "луди" с филми и книги.За да може масите в България и по света да не ни взимат на сериозно.
Авторът е прав и едновременно с това не задълбава в никоя от темите,които коментира.Това е изключително умно,понеже задълбоченият анализ на всеки абзац и ред по тази тема би довело до неудобни въпроси.
Но няма нужда от истински диалог,вие искате просто българите да свикнем с нашето унищожение като неизбежно и "естествено"...
Кой държи всички медии - небългари!
Кой лъже,насажда омраза,страх-пак медиите,които са на единици хора,по "случайност" небългари . Кой държи комуникациите,Интернет,GSM операторите,стационарните телефони - НЕбългари.
Чувството "омраза" не се поражда от само себе си,драги авторе.
Всяко нещо на този свят си има причина.Защо авторът не иска да задълбава защо българинът мразел?Защото,драги авторе ще трябва да посочиш причините,тоест конкретни факти.

Та нека авторът да обясни колко е мачкан,унижаван и подлаган на геноцид българинът през вековете и кои са виновниците преди и сега,не само за България,но и за проблемите по света и защо "мразим".
Ако отидете в друга държава вие винаги ще бъдете чужденец,дори и децата ви!Никога няма да бъдете равни с местното население,независимо от фалшивата уж демократична пропаганда!!!
Когато се провежда умишлена анти - българска политика вие искате да приемем това за "даденост" с тънък намек да не вземем да изчезнем като други народи и цивилизации в бъдещето...доста "тънки" и "културни" намеци за геноцидът,който се провежда против българите.
Та друг конкретен въпрос-колко ви плащат вашите господари за тъпата ви пропаганда в varnautre.bg ?
Наричате инстиктът за самосъхранение на българина "омраза" ?!?
Двете неща НЯМАТ НИЩО ОБЩО !!!